Десет неправителствени организации, обединили се в  Алианс на истината в

Десет неправителствени организации, обединили се в  „ Алианс на истината в България “, огласиха свои писмени послания до новия дипломат на Съединени американски щати у нас Кенет Мъртън и до членовете на Камарата на представителите на Съединени американски щати.

„ Не споделяме нищо ново, а неизказаното или скриваното от българското общество и от евроатлантическите ни сътрудници “,  увериха вчера  представители на Сдружение „ За самостоятелна правосъдна власт “, Центъра за приложно-правни проучвания и практики, „ Диалог за правораздаване “, „ Мрежа за медиен мониторинг “ и други

„ Смятаме за собствен дълг още при започване на вашия мандат да ви осведомяваме за няколко притеснителни детайла от досегашния ход на разговора сред посолството на Съединени американски щати в България и неправителствения бранш “, пишат създателите на писмото до Кенет Мъртън. Те показват, че през последните години се следи смущаваща наклонност на създаване на обязаност на администрацията на посолството на Съединени американски щати „ с съответни неправителствени и политически организации, за които съществуват подозрения за съгласуваност с олигархични и стопански кръгове “ и които показват заблуждаваща информация за политическите процеси и върховенството на закона в страната. Наред с това се  акцентира, че опитите на други представители на неправителствения бранш за разговор с посолството са останали неглижирани.

В писмото се показва още, че през медии някои политически и неправителствени организации внушават като неизбежна предлаганата от тях „ правосъдна промяна “, в реалност „ рискова “ за българското гражданско общество, която цели на първо място промяната на основния прокурор в България. 

Като  стеснителен се дефинира фактът, че популяризирани у нас манипулативни изказвания са се „ ретранслирали “ в част от изявленията на настоящия до скоро дипломат на Съединени американски щати Херо Мустафа, която евентуално е била подведена.

В същото време финансирани от непознати фондации неправителствени организации като така наречен „ Антикорупционен фонд “, вместо да слагат публично значими въпроси, водели борба против политическите съперници на посочения НПО-политически кръг. „ Позволиха си даже да употребят глобите по закона „ Магнитски “ за трупане на политически дивиденти в предизборната конюнктура, като с това дискредитират заложената в него концепция и „ разрушават престижа на американската администрация “, показват представителите на 10-те цивилен организации.

Недопустими съгласно създателите на писмото са „ опитите за политическа интервенция в независимостта на правосъдната власт и стремежът за лична вендета с основния прокурор “ в демократична страна като България. Внушенията, че предлаганата от въпросния НПО-политически кръг правосъдна промяна е неизбежна, че българското общество има потребност от тъкмо такава промяна, се окачествяват като „ рискова неистина “. Акцентира се и на това, че българската правосъдна власт има проблеми, само че изцяло разнообразни от тези на подсъдими и разследвани олигарси като Васил Божков, Иво Прокопиев, Атанас и Пламен Бобокови, семейство Арабаджиеви и други наранени от прокуратурата лица.

Факт е, че политици, самоопределили се като част от общественост на „ положителното против злото “, наскоро бяха осветени в контакти с престъпните среди и подсъдими олигарси. Някои от тях се оказаха спонсорирани от финансова пирамида, глобена в Съединени американски щати. 

Да, истина е, че в констатациите, изложени в писмата до висши американски държавници, няма нищо ново или най-малко изненадващо. На българското общество от години се внушават манипулативни тези по отношение на така наречен „ правосъдна промяна “. Реформа, за която никой до момента не сподели в какво тъкмо ще се състои, с изключение на в „ слагане на „ наши хора “ в прокуратурата “ и в опит за налагане на политически надзор над институцията и на правосъдната власт като цяло.

Познати са създателите и изразителите на тези манипулативни внушения – съответни политически фигури и техните присъдружни НПО-та и медии, които в действителност пазят ползите не на обществото, а своите. Манипулатори, които шушнат каквото им е преференциално, на сътрудниците ни зад граница. 

Години наред същият политико-олигархичен кръг сочеше закриването на  спецправосъдието като първостепенна задача, която сякаш ще помогне за битката с корупцията в страната. Тогава разбор и оценка на закриването като неточност и проблем за бъдещата взаимна работа си разрешиха да създадат единствено настоящите магистрати от Конференцията на прокурорите от Централна и Източна Европа, работещи по следствия на проведена престъпност.

А какво да кажем за непоколебимия порив на служебния правосъден министър Крум Зарков още веднъж да внесе в бъдещия парламент противоконституционния си закон за „ механизъм за следствие на основния прокурор “ и несломимата му увереност, че той ще бъде признат?

Очевидно е, че открит и почтен разговор липсва освен в българския парламент. И че има хора, които са се оповестили за монополисти както във връзка с провеждането на промяната в правораздаването, по този начин и за воденето на разговора с сътрудниците ни от чужбина. Активисти, които преследват прикрити и лобистки цели. Но, ние, българите, не печелим от това, а берем единствено горчивите плодове. Затова е добре проблемите пред гражданския бранш да се слагат обществено, а със „ правосъдната промяна “ да се заемат експерти, за които тя не е просто гръмки думи за ежедневна приложимост.